Белгийското правителство и френската компания Engie подписаха споразумение за удължаване живота на

Белгийското държавно управление и френската компания Engie подписаха съглашение за удължение живота на две атомницентрали с 10 години. Двата реактора на Doel 4 и Tihange 3 ще бъдат осъвременени по искане на белгийската страна, с цел да се подсигурява енергийната сигурност на страната в изискванията на опасения от дефицит на електрическа енергия и покачващи се цени в Европа, се споделя в формалното известие оператора. Но дали е задоволително за сигурността на доставките идващите години? Според мрежовия оператор „ Елия “ показва, че запазването на двете най-нови атомни АЕЦ по-дълго няма да бъде задоволително, с цел да се подсигурява сигурността на доставките до 2036 година Между другото, тъкмо една прогноза на оператора в края на предходната година, че може да се стигне до дефицит на сила, задейства самодейността на кабинета за удължение живота на мощностите. „ В бъдеще ще се нуждаем от спомагателни мощности, да вземем за пример повече слънчева и вятърна сила или още газови електроцентрали, с цел да можем да отговорим на увеличеното ни търсене на електрическа енергия. Само вижте какъв брой са се увеличили  електрическите коли по белгийските пътища. Следващите зими ще бъдем в сигурност, само че ще има спомагателни потребности от сила, предвижда изпълнителният шеф Крис Питърс. В отговор на опасенията на оператора, отрасловият енергиен министър Тине вад дер Стратен съобщи,че държавното управление доста деликатно следи и регистрира, че потреблението на сила фрапантно нараства и с цел да не „ слага под риск “ от възможен дефицит в един предстоящ миг се е стигнало до решението за удължение активността на двете функциониращи електроцентрали. Тя самата осъзнавала, след многото диалози с специалисти, че не е задоволително. „ Ще изградим най-малко 3-4 пъти повече вятърни мощности от наличните, ще се фокусираме върху инсталирането на повече батерийни паркове, с цел да съхраняваме сила при потребност “, споделя тя в телевизионно изявление. Според министъра запазването на двете атомни електроцентрали отворени по-дълго подсигурява непоклатимост, само че тя също по този начин показва, че държавното управление ще се концентрира още повече върху възобновимата сила. " Има капиталов механизъм: ще изградим 3 до 4 пъти повече вятърни турбини и също по този начин ще можем да съхраняваме възобновимата сила, която ще генерираме всеобщо - под формата на акумулатори - с цел да я използваме по-късно ". Според опозиционната партия N-VA обаче, решителната стъпка на кабинета за нов живот на централите е в ущърб за данъкоплатеца. Гражданите имали потребност да знаят повече по какъв начин ще се оползотворяват контрактуваните 15 милиарда евро, по какъв начин ще се обезвреждат и съхраняват нуклеарните боклуци, заяви телевизия VRT. Същият сериозен звук пристигна и от другата опозиционна партия PVDA. Нейният народен представител Софи Меркс счита, че операторът-собственик на атомните централи Engie заплаща прекомерно малко за съхранението на нуклеарните боклуци и извеждането от употреба на старите спрени към този момент електроцентрали. Според нея съглашението е в изгода за акционерите, само че е пагубно за белгийските данъкоплатци. Тя показва, че незабавно след подписването на съглашението на 29 юни цената на акциите на Engie се е повишила Природозащитните организации Bond Beter Leefmilieu (BBL), Greenpeace и Canopea до дефинират като " небалансирано съглашение ". Те също са на мнение като опозиционните депутати, че всички са губещи с изключение на Engie. “Ако разноските се усилят, данъкоплатецът заплаща за това ”, споделя сдруженията в общо прессъобщение до медиитте. Природозащитниците обръщат и внимание, че към момента няма място или технология за предпазване на нуклеарните боклуци, има единствено изследвания, хипотези, чието пресмятане към момента не е обществено. Заравяне на нуклеарни боклуци и строителна площадка с нерешителен бюджет По проект работата по погребването ще продължи десетилетия. Същинското депониране няма да стартира преди 2040 година. Първите боклуци може да слязат подземен през 2070 година, а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката ще бъде дефинитивно затворена. " Говорим за боклуци, които ще са рискови стотици хиляди години. Затова днешните решения значително засягат бъдещите генерации. Ето за какво е значимо те да се заравят в постоянен геоложки пласт ", споделя в изявление за RTBF представителят на Националната организация за радиоактивни боклуци (ONDRAF) Зигрид Еекхаут и без съмнение съпоставя строителната площадка с огромните катедрали на Средновековието. „ Няколко генерации са дали живота си по този план с мисълта, че взимат решения за доста години напред “, споделя представителят. Бъдещото хранилище за надълбоко предпазване на отпадъците ще бъде на 400 метра подземен. Засега това е сигурното в комплицираната скица. Тепърва следва това или някое последващо държавно управление на Белгия да реши къде тъкмо ще бъде ситуирано както и какъв брой ще коства на данъкоплатеца. Всички тези рецензии са добре известни на Националната организация за радиоактивни боклуци. Затова дружно с Националния институт за радиоактивни боклуци (NIRAS) и фондация " Крал Бодуен " предизвикаха през предишния април едногодишен публичен спор за бъдещето на радиоактивните боклуци.